Продавам огромен антикварен Чипровски килим 1939 година

Килима е чисто нов !
Никога не е постилан и е почти сто годишен !
Както е подарен на сватба така е и прибран !
Обработван е и до днес с нафталин за защита от молци !
Супер находка антикварна
Размери
Дължина 365 см
Ширина 245 см
Перфектен експонат
Чипровската килимарска школа е известна на Балканския полуостров вече повече от три века и половина скоро влезе със своето изкуство и магия и в Юнеско !
Забележете ресните са дълги по 25см по това може разберете кога е тъкан килима !
История на килимарството
Съществен дял от българското национално наследство са прочутите у нас и в чужбина ръчно тъкани чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските народни художествени занаяти, възникнал в античността, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес. Развитието на орнаментиката и цветовото богатство са обусловени от българския национален бит, обичаи, традиции, празници.

Исторически факти за появата на килимарството
Историческия произход на килимите е неясен. Материалът от който са произвеждани / вълна, памук, коприна/ е твърде нетраен - само няколко века - и това прави невъзможно проследяването на възникването и еволюционното развитие на килимите през вековете.

Най-старата находка на добре запазен килим е открита през 1947г. от руския археолог Руденко в гроб на скитски принц, намиращ се в долината Пазълък в планината Алтай, южен Сибир. Този килим датира от 5 в. пр.н.е.

Историците обаче единодушно са на мнение, че килимарството води началото си от Централна Азия преди повече от 8 хил. години и е свързано най-вече с номадската култура на племената живели по тези земи. Килимите са използвани за постелки на пода, покриване на колиби и шатри, вътрешни прегради, за направа на седла на коне, чанти, люлки за децата. В началото си те са създадени за задоволяване на жизнена необходимост и удобства. По късно започва втъкаването на различни фигури и мотиви, материала се боядисва с треви и билки. Килимите придобиват арт стил, на тях се гледа като на изкуство, развива се тяхното културно значение. Придвижвайки се в различни посоки и контактувайки с различни племена и култури, номадските племена разпространяват автентичната технология за изработка на килими в почти цяла Азия - от Сибир до Индия.

Тъкането на килими по българските земи
От кратката история на българите, с която Ви запознаваме на нашите страници е видно, че ние сме наследници на една високо развита цивилизация, която ни удивлява с високото си ниво на развитие, държавно устройство, култура, научни постижения и влияние разпростиращо се на хиляди километри, и която населявайки района на централна Азия хилядолетия наред не само използва тъкачния стан, но може би и създава тъкаческата техника и килимарството. Това наследство е пренесено в нашите земи със създаването на България през 681г. - първата и най-стара държава в Европа.

По настоящите български земи, които са едно от праисторическите огнища на европейската цивилизация, тъкачеството е засвидетелствано от времето на средния неолит или от VI-V хилядолетие преди новата ера. В повечето разкопани селищни могили из България се намират глинени прешлени / тежести за примитивни тъкачни съоръжения/, вретена и станове. По дъната на някои глинени съдове от Пловдивския и Софийски археологически музей са запазени отпечатъци от правилно изтъкан плат с равномерно преплетени нишки.

В течение на векове килимарството се развива за задоволяване на лични семейни нужди и потребности. Тъкаческите познания и сръчност се е предавала от поколение на поколение в кръга на домашния бит. Емоционалните преживявания на тъкачката, копнежът и за домашен уют, както и характерния за жената творчески инстинкт са допринесли тъкаческата сръчност и фантазия на майсторката на килими да се издигне до степен на художествена дейност.

Най-богат материал, разкриващ изключителното богатство на постиланите тъкани с различно предназначение, разнообразно по отношение на материал, техника, мотиви, композиция и колорит представляват запазените до днес образци от епохата на Възраждането в музеите на страната, в манастири и църкви, в частни сбирки. Почти такъв брой се намират още на естественото си място - в селските и градските домове, главно в състава на запазените булчински „чеизи". Подробни сведения за производството на килими в България е оставил известния пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из България в 1858г. - 1865г. „...Намерих в България много добре развита домашна промишленост. В много български села и градове се работят пояси(колани), ножове, разни металически украшения, грънчарски изделия, дървени изделия, платна - памучни и копринени, - шаяци, килими, гайтани, и много други. Най-много ми харесват българските килими. Разновидните бои и цветя са много вещо и изкусно наредени...".

Производството на килими в Чипровци
Модел: Бакамски
Модел: Бакамски
Първите сведения за производството на килими в Чипровци са от началото на XVII век. Ранният конструктивен период продължава до края на XVIII в. Той е характерен с гладкост и плътност на тъканта, геометрично третиране на мотивите и изграждане на хармонии от топли и студени естествено обагрени цветове: жълт или охра, кафяв, син и зелен. Първите килими били наречени бакамски (бакам е вид южно дърво от което се добива червена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха). Основният мотив на този килим е триъгълникът. Цветовете са студени светли, получени от естествени багрила. С първия период е свързан и моделът каракачка (черноока булка). Смята се, е каракачката е символно изображение изображение на богинята на плодородието. Този вид килими са в два цвята - червено и черно или червено и бяло. Образците на килими бакамски и каракачка са се появили много по-рано от XVIIв. и са се развивали като художествено производство едновременно с процъфтяването на Чипровската златарска школа. Тези килими нямат аналози в света.

Декоративният период на чипровските килими обхваща XIX в. до Освобождението. Това е период на разцвет на производството на чипровски килими - не само като разнообразие на композиции и багри, но и количествено отношение. Обществено-икономическите промени в Турската империя се отразили благоприятно и на килимарството. Майсторките вземали мотивите от природата - дървета, храсти, небесни тела, птици, животни и цветя - стилизират ги в изобразителни орнаменти и ги съчетават в цялостни композиции. Червеният и черният цвят стават основни, а гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатява с бял и виолетов цвят. Занаятът се разпространява и в селата Железна, Мартиново, Копиловци и Главановци. Наблюдава се взаимно проникване на сюжети и мотиви от пиротските килими. Най-характерни от този период са моделите "Лозница", "Венците", "Колата", "Цвекетата", "Птичи гнезда","Диреците","Големи куки","Ресково дърво","Крилцата", "Перцата", "Четирите окца", "Бибиците", "Ченгелите" и др. Само втора турска армия закупувала по 8 000 килима годишно за постеля и молитва. През 1878г. са изтъкани 14 000 кв.м.

От освобождението до днес e т.нар. орнаментален период на чипровските килими. Творческата изява на килимарките е заменена от изискванията на търговците. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими налага разширяване на цветовата гама и орнаменталните мотиви. Въвеждат се химическите бои и чужди мотиви. Това е период на възход на килимарството и чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в колекциите на повечето европейски музей. От този период са моделите "Циганка", "Куфарите", "Медальонът", "Саксиите", "Кавказкото" и др.

ЩЕ ВИ РАЗКАЖА И ЕДНА ДРУГА ИСТОРИЯ КОЯТО СИГУРНО СТЕ ЧУВАЛИ
АЛАДИН И ВЪЛШЕБНАТА ЛАМПА А СЪЩО ТАКА И НЕГОВОТО ЛЕТЯЩО КИЛИМЧЕ !
ИЛИ МОЖЕ БИ СТЕ ЧУВАЛИ ЗА ЦАР СОЛОМОН КОИТО Е БИЛ ПАЗИТЕЛ НА СВЕТИЯ КИВОТ И КОИТО СЪЩО Е ИМАЛ СВОЕТО ВЪЛШЕБНО МАГИЧЕСКО ЛЕТЯЩО КИЛИМЧЕ С КОЕТО Е ЛЕТЯЛ НАД ЗЕМЯТА КЪДЕТО СИ ПОЙСКА САМО ЗА ЧАС !
ТОЛКОВА ОТ МЕН СЕГА СТЕ ВИЕ !

Всичко друго е видно от снимките

Ако ви интересува нещо питайте

Благодаря ви че разгледахте тази обява