Оригинален Възпоменателен кръст в чест на Италианския експедиционен корпус в СССР 1941-1942 г. Италия, немаркирани вариант. Качествена, прецизна изработка от 40те г на миналия век.

Реверс: надпис (италиански) CSIR (Corpo di Spedizione Italiano in Russia; Италиански експедиционен корпус в Русия), BUG (река Буг) DON (Река Дон) DNJEPR (река Днепър) DONETZ (град Донецк) LUGLIO 941 (юли 1941) LUGLIO 942 (юли 1942) .

Съществува в три версии, обикновено ЦАМ или посребрен бронз, по-рядко в сребро, за офицери, които могат да достигнат цифри от 8-900 € винаги при оптимални условия. Още по-любопитен и рядък вариант е в сребро с черен емайл, някои казват война, други казват майсторство, трети ги приписват на черни ризи.

Не е официален медал, така че който го иска, трябва да го купи, поради което въпреки факта, че много са ходили в Русия, цената е доста висока. Освен това, едва Малцина можеха да си позволят да си купят медала, когато се върнаха от фронта. Най-разпростран е в ЦАМ (цинк, алуминий,мед) и бяла много деликатна боя, а сребърните са емайлирани.Обикновено се продава около 350 € при тези условия, ако е перфектен 500 €, цената му се е повишила значително през последните две или три години.Има версия, твърдят офицери, доста рядка в цените на среброто, която може да достигне 8-900 € при най-добри условия.

История:
Първите италиански войници пристигат на Източния фронт през август 1941 година. Така нареченият Експедиционен италиански корпус в Русия (Corpo di Spedizione Italiano in Russia, CSIR) наброява над 62 000 души, включително 600 есесовци – дълбоко предани на режима на черноризците от Доброволната милиция за национална безопасност. Въздушна поддръжка осъществяват 51 изтребителя Macchi C.200 Saetta от Кралските военновъздушни сили.

Малко след обкръжението на 6-та армия на Вермахта в Сталинград през ноември 1942 г. съветските войски удрят по разположената край Дон 8-ма италианска армия. По време на няколко настъпателни операции през декември-януари италианците са напълно разгромени. Танкистът от 18-ти танков корпус Сергей Отрошченков си спомня за успешно проведената внезапна атака на отстъпващите части на ARMIR край Петровското стопанство: „Когато предните части на италианците се изравниха с нас, по (танковите) колоните тръгна команда „Напред! Мачкай!“. Ето тогава ги натиснахме от двата фланга! Такава бъркотия никога повече не съм виждал. Италианската армия буквално беше затрита в земята… Зима, нашите танкове бяха боядисани с вар в бяло. А когато излязоха от боя, от куполите надолу бяха червени. Сякаш са плавали в .."

За повече подробности вижте статията "Как и защо Италия се сражава срещу СССР по време на Втората световна война?" на сайта novinata.bg

Супер рядък.